Конят препускаше през дивата пустош. Гривата му се вееше на всички страни. Само цвиленето му разцепваше тишината. Нито птички се виждаха в небето, нито други животни по земята. След минута се появи стопанина на черния бегач. Целият в рани, дрехите му раздрани, шапката килната назад подскачаше леко.
-Стой гадина мръсна.-провикна се стопанина преследвайки жребеца
Конят, по-волен от всякога, бягаше и не се обръщаше дори да види стопанина си. Затвори очи и си представи новия живот. Някъде на топло, изпичайки се на слънце, а морските вълни се разбиват на няколко метра пред него, а отстрани млада кобила си прави кална баня, а собственика му вика: “Още трева, Шумахер? Специално за вас цял ден съм избирал.”
“О-о да”-каза си коня, отвори очи и ТРЯЯЯЯЯЯС.-Кой по дяволите сложи това дърво?!?
Шумахер падна безжизнен на земята. Със сетни сили изцвили и очите му бавно се затвориха. Секунда преди напълно да угаснат от тях се пророни сълза.
-Гад мръсна.
Стопанина го заведе вкъщи, разфасова го и го направи на луканки. Жалко, много жалко…
…следва продължение.
Вто Ное 20, 2007 11:27 am